Бащата на варненския кмет се извини
Бащата на кмета на Варна Рубин Коцев, изпрати отворено писмо до медиите и варненската общност, в което се извинява за неприемливото си държание по време на митинг на 1 юни на метода към Морската градина. Протестът беше част от националната самодейност " Ангелите на пътя ", в памет на починалата в злополука Сияна Николай.
В писмото Коцев декларира, че съжалява за грубите думи, които е изрекъл в положение на афект, и акцентира, че държанието му е било „ неприемливо и непривично “ за него. Той показва, че през годините е помагал на хора, потърпевши в пътни произшествия, и болката на околните на жертвите не му е непозната.
Коцев твърди, че не е бил наясно с характера на митинга, когато се е доближил до участниците, и счита, че неговото наличие е било възприето като провокация поради това, че е татко на кмета на Варна и притежател на парцел в местността „ Салтанат “.
Ето какво написа той:
Последвалата борба с протестиращите даде път на мощни страсти и от двете страни, които доведоха до това да изрека думи, които са освен несъвместими с духа на митинга, само че и непривични за мен като персона.
През годините, без да разгласявам, помагах на доста хора и фамилии в неволя, в това число на Светлозар Ботев и Людмил Стойчев след автомобилните произшествия, в които те, Слава Богу, оцеляха, въпреки и инвалидизирани за цялостен живот.
Затова ми позволете да настоявам, че болката на околните на починалите в произшествия по българските пътища, не ми е непозната. Именно заради тази причина декларирам отговорно и умишлено, че държанието, което демонстрирах и думите, които споделих, са неприемливи.
Извинявам се на скърбящите родственици за тях сърдечно и абсолютно.
Но апелирам също по този начин да чуете и моята страна от историята.
Нямах предварителна визия каква е повода за митинга и че той се организира под егидата на „ Ангелите на пътя “. Съответно пробвах да изясня с стачкуващите за какво припознават персонално мен като обект на борба. Дали тъй като съм татко на кмета на Варна или тъй като съм притежател на парцел в околност „ Салтанат “, дали от политически опортюнизъм или с ясна предумисъл – не можех да дефинира. Но е реалност, че те знаеха кой съм аз, а аз не знаех кои са те. Това сложи взаимоотношението ни на напълно друга от тематиката на митинга повърхност.
Едва в процеса на борбата, осъзнах, че митингът в действителност носи политическо измерение, защото огромна част от стачкуващите бяха кариерни членове и деятели на партия „ Възраждане “, като госпожа Мария Димитрова, някогашен общински консултант от „ Възраждане “ и госпожа Полина Костадинова, някогашен кандидат-депутат, също от „ Възраждане “.
Още преди тонът да се изостри, бях именуван от тях с извънредно обидни думи и прилагателни, които намирам за неестествени за мирни стачкуващи, почитащи паметта на починалите по пътищата наши съграждани. Като брачен партньор, счетох, че е мой дълг да защитя своята чест и тази на брачната половинка ми от 40 години. Не с думите, които изрекох, само че сигурно и не като сведа глава и се примиря с грозните и нападателни нападки, граничещи с безчинство, които бяха отправени към мен и брачната половинка ми.
В дните преди митинга бях заплашван вербално и физически от непознати за мен лица. Това никога не оправдава държанието ми, само че сигурно изяснява изострената ми реакция на проявената против мен и брачната половинка ми словесна експанзия.
Оставам на управляващите да дефинират дали има връзка сред тези произшествия и събитията от 1 юни. И употребявам случая да се обърна непосредствено към господин Николай Попов.
Г-н Попов,
Споделям тъгата Ви, както всеки български жител. Аз също съм родител и не мога да си показва какво е да се случи най-страшното в едно семейство.
Проследих бдението, което организирахте пред Народното събрание в София и Ви приветствам за метода, по който почетохте паметта на починалите. Той се различаваше фрапантно от метода, по който аз бях замесен в справедливия, само че за жалост, политизиран митинг във Варна.
Бъдете сигурен, че споделям кредото Ви. Плакатите, които държаха стачкуващите в ръцете си, не са просто хартии, а сърдечен спомен и знак на несправедливостта, която почерни толкоз доста български фамилии.
Като общество, в никакъв случай няма да забравим Сияна и починалите по пътищата деца, тъй като тя стана знак на последната преляла капка. А, като татко Ви апелирам да простите прочувствения ми афект и последвалите реплики, и да повярвате в искреността ми.
